Моята соната
Ще те посрещна –
въздушна и лека,
и тиха като паднал мрак,
по мен ще се посипеш като прошка,
мечти в косите ми посяла.
Чудеса не ти обещавам,
на края на небето ще те чакам,
соната на живота ми -
по-смела от съдбата,
по-непреклонна от смъртта.
Когато нощем в стихове изгрявам,
на дните ми тревогите изпепеляваш
и ме превръщаш в истинска жена.
На колене те чакам
... и с музика в душата.
Лунната соната>>>
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
