Моята стая
Моята стая
Големият син гардероб
със 2 чекмеджета отдолу,
във който на топка вързоп
са дънки протрити и поло.
И роклите летни, поличка,
която не нося почти,
униформата на ученичка,
тениски много, виж ти!
Леглото с небесна покривка
и котето сгушено тихо,
мустакът на моята Сивка
стърчи отегчено, тя киха.
А после – от книги колони
и прашни, и малки, големи,
в които герои се гонят,
забравили време, проблеми.
Вратата ми бяла е всякога
и скърца – така ми харесва.
Зад нея аз плача понякога,
на себе си смея се често.
Моята гордост масичка,
по нея все камъни, миди,
кутията дървена, касичка
и едно неработещо CD.
Бюро със компютър, перваза,
списания и тетрадки,
колонки и радио, ваза,
от вестници извадки.
Прозорецът – вечно отворен.
Вятърът, птичите песни,
корони зелени разтворени
и капки дъждовни чудесни.
И тука нота по нота
тече си, тече си живота.
© Мария Страшилова All rights reserved.
