Sep 26, 2008, 10:47 AM

Моята свобода

  Poetry » Other
930 1 2
Утрото настъпи, слънцето е в моя прозорец,
то ме гали нежно!
Усмихвам се щастлива от това,
че чувствам нещо тайнствено, като съня!

Поглеждам навън,красиво е!
Дишам свободно, щастлива съм!
Не зная какво е това,
но в душата ми струи чудна музика!

И пак мечтая за нови неща,
пак за миг ми поникват крила!
Не виждам, не чувам, аз съм далеч от света,
от омразата хорска и от тяхната суета!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...