Горчиви спомени в чаша си налях,
наздравица със себе си да вдигна,
и моята Тъга до мен съзрях...
Гримирана като момиче ми намигна.
Отпи си глътка, бликнаха сълзи,
за мигове от времето завързани,
мартеница... интервю и грим...
Топлината на ръце премръзнали.
Един приятел каза ми след време:
-Тъгата ти красива е, прекрасна,
но ти не вярвай на очите й зелени...
За всичко лъже той - това е ясно. ...