Oct 16, 2009, 11:14 PM

Моята усмивка 

  Poetry
1287 0 6

Моята усмивка все е подритвана,

вечно изтръпнала и ветровита.

Връща се вкъщи след дългото скитане,

пак я посрещат дъждовно-сърдито.

Тя е светулчено нежна и пролетна,

с топлия дъх на море е зачената

и е родена в разцъфнали клони,

тъжно щастлива е тя, уморената.

Моята усмивка е тайно оръжие,

дето във градската джунгла ме пази.

Тя не умее да мами и лъже,

и не познава гнева и омразата.

Тя е надежда! Любов! И спасение!

Винаги истинска и неподправена.

Най-съвършеното мое творение.

Моя прекрасна мечта незабравена.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??