в деветия кръг на ада
имам цялата власт
тъмно е и без никаква клада
мъченията игра са за нас

душите човешки разпъвам
нямат никаква страст
безплътни сякаш несъществуват
от земята идват през час

какво ли се случва там долу
изпратих Го да провери
но щом Дяволът се върна без кожа
значи земята повече от тук ври

любовта е отишла в клозета
щом се съвзе спомена
всякаква завист и злоба проклета
разиграват на карти людската съдбина 

меланхолия и нихилизъм
са преобладаващите радости там
дори твърдият мазохизъм
на въжето виси си сам

безлично е щом и мрака избяга
не можа да ги разбере
уж се прегръщат и викат наздраве
а с бръснач тънко приятеля дере

тъжно ми стана, пророних сълза
изпратих ангел при тях да им върне вълшебността
но и това не можа да ги спаси
атомен взрив второто пришествие изпепели