Живях си щастливо –
изграждах си кули:
къде ще се видим,
а също – кога.
Но в сговор –
и Участ,
и Време –
по нула
множаха ми плана.
Последва тъга.
Днес извод си правя:
и тъжен,
и късен...
Надсмива се сякаш
Животът над мен.
Но как да загърбя
самата си същност...
в Добро
за Добро
човек
е
роден...
© Живодар Душков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
