Живях си щастливо –
изграждах си кули:
къде ще се видим,
а също – кога.
Но в сговор –
и Участ,
и Време –
по нула
множаха ми плана.
Последва тъга.
Днес извод си правя:
и тъжен,
и късен...
Надсмива се сякаш
Животът над мен.
Но как да загърбя
самата си същност...
в Добро
за Добро
човек
е
роден...
© Живодар Душков All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
