Живях си щастливо –
изграждах си кули:
къде ще се видим,
а също – кога.
Но в сговор –
и Участ,
и Време –
по нула
множаха ми плана.
Последва тъга.
Днес извод си правя:
и тъжен,
и късен...
Надсмива се сякаш
Животът над мен.
Но как да загърбя
самата си същност...
в Добро
за Добро
човек
е
роден...
© Живодар Душков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
