Мрак
Понякога седя в мрака и тихичко рева,
Ох, аз не искам да умра.
Само ако можех вечно да съм жив,
да живея чак до Армагедона - земният срив.
Мъката в сърцето ми е голяма
и всеки ден се уголемява таз рана.
Само ако можех вечно да съм здрав,
ако можех да съм с титла Граф,
ако можех да летя,
ако можех да преборя и лъва.
О, аз искам да направя толкова много неща,
но никой не може да бяга вечно от Смъртта.
Ако можех нещо велико да сътворя,
преди да умра,
но времето е най-силният ми враг,
в моя живот, изпълнен с мрак.
Една студена ръка се промъква през мрака,
казва ми, че останало е едно място във влака.
Започвам да се мятам и да крещя,
Ох, аз не искам да умра.
© Незнаен Войн All rights reserved.
