И ето пак пред теб е тази болница,
стените в цвят са на смрадлива гной,
вратите тъмни, сякаш ями на усойници,
зеят, носят онзи вечен, агоничен вой.
Вик предсмъртен, уловен от вятъра,
колективен вик на болка, ярост, страх,
те смъртта все молят, зоват и чакат я,
търсят отдих, да остане само прах...
И това си мислиш че е страшно,
мислиш че ужас знае твоята душа,
няма нищо по-смешно и нещастно,
от това да лъжеш себе си така! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up