Две мравки щурат се напред- назад, насам- натам.

                          Незнайно накъде поели.

                          Приклекнал паяк, тежка артилерия,

                          дебне някой в мрежите да оплете.

                          Примигват две очи и гледат: ах, умрял!

                          Човешки крак през него минал.

                          И мравката - душа под нокът,

                          влачи го за осмия му крак.

                         Товарът тежък тя оставя и тръгва...

                         Пак се връща, отново тегли,  пот се лей!

                        Обядът царски дали ще сподели?

                        И докога ли ще го влачи?  

                        До тогава, когато и през нея някой мине!