Разказвам нова слънчева история,
присъни ми се рано призори.
Но Марта е завзела територия,
за месеци напред се въдвори.
По женски се развихря господарката,
вилнее, преспи трупа, замрази
водата. Препокри воденичарската
каквото ѝ попадна пред очи.
Засвирила е по кристали ледени
токата, сарабанда, полонез,
импровизира вдъхновена ветрени
ансамбли, прозвънтява и в диез.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
