Мръснобяла

Във всеки корен ще се спъна.

В тресавището най-дълбоко

косите си ще потопя. Ще

излъжа всички, ще убивам,

ще крещя. Със Дявола

душата си ще разменя.

Гроба си сама ще изкопая.

На самия Господ очите аз

ще издера. Но ръка към ръката

ти отново нивга няма да простра.

И слънцето ще спре да грее,

ще угасне всяка от стоте луни.

Във гърдите дупката ще зее.

Ще проклинаш своите мечти.

Светът ще ти се види черен.

По-черен и от мен дори.

Пепел, вместо сълзи,

очите ти ще изгори.

Ще бродиш в пустошта.

Обречен. И нищо няма да те

пощади. И само със кръвта си

ще се храниш. И само смърт

ще виждат слепите очи.

И тогава ти ще ме поискаш.

От всички – най-черната жена.

Истинска, не зла или добра.

Ще искаш да разкъсаш всяка моя

рокля, да спиш във моята коса.

Ще искаш да съм стон

и полъх,

и прозорец.

Ще искаш само теб да

виждам,

теб да дишам,

да боготворя.

Тогава ще се върна. И чернилката

ще се стопи. Ще изгрея, ще се преродя.

Ще видиш във очите ми пръстта.

Ще видиш малък стрък,

ще видиш птици,

ще видиш цъфналата ръж.

Светът пред теб ще се разгърне.

А когато ме докоснеш,

ще се срине всичко изведнъж.