Ти поиска от мен да напиша слова,

изтъкани със трепет и нежност.

Ти поиска от мен да рисувам света -

тъй красив и изпълнен с надежда.

Ти поиска от мен чудна смела, мечта

да разпери крила в песента ми...

А не чу как във мен наранена душа

във агония тежка се дави.

Ти поиска от мен да съм смела, добра -

красота във стиха да прозира.

Да не мисля за тая проклета съдба -

колко болка в сърцето напира.

Стих за песен със теб ще напишем сега,

песен истинска, малко фалшива.

Чуден стих, не даряващ любов на света,

стих за мъка - действителна, жива.

Казват - лесно се пее за смях, за любов...

Казват - думите волни се леят.

Друга песен за свят, пък и малко суров,

търсят моите устни да пеят.

Песен - тъжна, самотна - за страх, за вина -

неприличаща даже на песен...

И едва ли очаква я с трепет света -

"красотата" на моята есен...

С.Кръстева