Рано рано сутринта, ме събуди тя.
Музата на Любовта.
Бях потънал в съня си.
Без усмивка бях.
Но благодарение на теб,
пак с усмивка съм сега.
И сърцето се усмихна.
То много те обича.
Иска сега да те прегърне и целуне,
и да те дари с Любовта.
Усмихна се музата на Любовта.
Прегърна ме и ме целуна,
и се понесохме по вълната на Любовта.
© Наско кирилов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
