Обикалям в музей пълен с изложби на изкуството. Имаше множество картини с малко дребни описания под тях. Интересен е въпросът, защо изобщо съм на тази изложба?
Четейки стихчета, така наречените описания, на картините Ви в които показвате вашите дълбоки разсъждения, видях глупост по-голяма от моята.
Твърдите, че имате дълбоки разбирания, че сте пораснали достатъчно, знаете, можете. Хвалите се сами сякаш опитвате да ме убедите в това, което искате да приема, че е така без да съм го установила, проверила, видяла, изживяла.
Вгледах се в очите на една от картините и видях, че те не са истински, а са просто нарисувани. Усъмних се в тях и поисках да ги докосна, но художникът на картината, който стоеше отстрани, ми се скара, че опитвам да се допра до творбата му.
Казах си: "Твърде груба съм... Аз просто не разбирам, кое е истинско и кое е изкуствено..." В това ме убеди описанието в което пишеше, че всичко в това произведение на изкуството е истина... Но аз не спирах да гледам тези очи чакайки ...