Обикалям в музей пълен с изложби на изкуството. Имаше множество картини с малко дребни описания под тях. Интересен е въпросът, защо изобщо съм на тази изложба?

Четейки стихчета, така наречените описания, на картините Ви в които показвате вашите дълбоки разсъждения, видях глупост по-голяма от моята.

Твърдите, че имате дълбоки разбирания, че сте пораснали достатъчно, знаете, можете. Хвалите се сами сякаш опитвате да ме убедите в това, което искате да приема, че е така без да съм го установила, проверила, видяла, изживяла.

Вгледах се в очите на една от картините и видях, че те не са истински, а са просто нарисувани. Усъмних се в тях и поисках да ги докосна, но художникът на картината, който стоеше отстрани, ми се скара, че опитвам да се допра до творбата му.

 Казах си: "Твърде груба съм... Аз просто не разбирам, кое е истинско и кое е изкуствено..." В това ме убеди описанието в което пишеше, че всичко в това произведение на изкуството е истина... Но аз не спирах да гледам тези очи чакайки да трепне в тях живот, а те не спираха да ме гледат все така повърхностно... Не мигат! Нито се отварят, нито се затварят, нито се усмихват, нито плачат, нито са топли, нито студени. В тях нямаше никакво наличие на съзнание, никаква душа, която да видиш, нито отражение на това, което те "виждат".

Уморих се да гледам това мъртво изкуство. Отново се протегнах да го докосна, за да се уверя в неговото съществуване, но художникът пак ми се скара. За пореден път същото... Отново и отново ме спираше щом търсех това в което ме уверяваха, че е истина и съществува. Каква глупост! И аз Ви повярвах... Но вече не Ви слушам, нито

чета стиховете Ви!

По-голямата глупост, обаче е че Вие си вярвате! Мислите, че сте прави... Но да знаете, че не всеки ден ще бъде слънчев! Ще завали, ще загърми. Ще задуха силен вятър и всичко на повърхността ще изгори. Ще остане само това, което е здраво вкоренено в дълбоката твърда истинска земя, а не в изкуствените платформи. Тогава ще се види, кой ще остане прав след тази буря.

 Ще има толкова много съборени, изгнили, разбити на парченца, овехтели и изгорели. Коя рисунка в тази изложба ще остане. Едната ще се изтърка, другата ще избледнее, третата ще се пропука, ще започне да се бели и трони, ще остарее. 

Само истинското изкуство ще устои. Щом е истинско то не избледнява, защото винаги остава наситено със смисъл. Никога не се изчерпва! Не свършва, защото е безкрайно. Не се отронва, не се бели, нито остарява, защото е безгранично. Времената за Него нямат граници.

Виждала съм истински неща. Те не само се виждат, но и се усещат щом се доближиш до тях и протегнеш ръка, за да ги докоснеш, ако го потърсиш с цялото си сърце, а не само с очите си. Разбрах, защо съм на тази изложба! За да се превърна от зрител в представител. Не дойдох с тази цел! Но аз вярвам в Истината, защото Я видях! Тя не ме е предавала. Никога не ме е подвеждала, така както това изкуствено изкуство. 

Знам, че много няма да ми повярват, защото и те са били лъгани... Като мен... Но ще има и такива, които ще намерят утеха от скръбта, ще си спестят срама, ще видят смисъла да се борят за Истината, няма да вярват, че няма смисъл да обикалят тази изложба и ще кажат и те... Като мен: "Елате! Вижте! Прочетете! Докоснете! Изпитайте! Преживейте!"