Cradle_Of_Fear (Ангел)
5 2
May 25, 2006, 2:21 AM

"Мъчение" 

  Poetry
972 0 3

Има нещо студено и празно в нейната усмивка

Погледът и е като странна извивка

Устата и е като градина от която растът лъжи

И очите и са като водопад от сълзи

 

Тя дойде от перфектният свят

Свят, който я отхвърли днес

 

Сега взима хапчета

Да избяга от мъката и слепотата

Да се скрие от срамотата

Но всички наркотици на този свят

Няма да я спасят от себе си

И от другите около нея

 

Попадна в нашият свят

Пропадна още от първият ден в нашият ад

Мисли, че това е нейното спасение

Заблудена е от нейното поколение

Са нейни приятели

 

Пада като перо в тъмнината

Безнадежно е прегръдката на самотата

Дъжда пада по бледото и лице

Забива се като кол в нейното сърце

Спомените я карат да падне на колене

Да прибледнее

И да умпре в мизерията

© Ангел All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • браво!
  • Стихотворението ти е жестоко,въпреки грешките!
  • Много е хубав начина на изразяване, вярно, римата не е перфектна, но за мен е по - важно чувство да се отразява, не да се търси само подходяща рима.. А дали имаш да учиш..сигурно, всички се учим с времето и опита и съветите на другите. Поздравявам те.
Random works
: ??:??