25.05.2006 г., 2:21

"Мъчение"

1.2K 0 3

Има нещо студено и празно в нейната усмивка

Погледът и е като странна извивка

Устата и е като градина от която растът лъжи

И очите и са като водопад от сълзи

 

Тя дойде от перфектният свят

Свят, който я отхвърли днес

 

Сега взима хапчета

Да избяга от мъката и слепотата

Да се скрие от срамотата

Но всички наркотици на този свят

Няма да я спасят от себе си

И от другите около нея

 

Попадна в нашият свят

Пропадна още от първият ден в нашият ад

Мисли, че това е нейното спасение

Заблудена е от нейното поколение

Са нейни приятели

 

Пада като перо в тъмнината

Безнадежно е прегръдката на самотата

Дъжда пада по бледото и лице

Забива се като кол в нейното сърце

Спомените я карат да падне на колене

Да прибледнее

И да умпре в мизерията

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • браво!
  • Стихотворението ти е жестоко,въпреки грешките!
  • Много е хубав начина на изразяване, вярно, римата не е перфектна, но за мен е по - важно чувство да се отразява, не да се търси само подходяща рима.. А дали имаш да учиш..сигурно, всички се учим с времето и опита и съветите на другите. Поздравявам те.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...