25.05.2006 г., 2:21

"Мъчение"

1.2K 0 3

Има нещо студено и празно в нейната усмивка

Погледът и е като странна извивка

Устата и е като градина от която растът лъжи

И очите и са като водопад от сълзи

 

Тя дойде от перфектният свят

Свят, който я отхвърли днес

 

Сега взима хапчета

Да избяга от мъката и слепотата

Да се скрие от срамотата

Но всички наркотици на този свят

Няма да я спасят от себе си

И от другите около нея

 

Попадна в нашият свят

Пропадна още от първият ден в нашият ад

Мисли, че това е нейното спасение

Заблудена е от нейното поколение

Са нейни приятели

 

Пада като перо в тъмнината

Безнадежно е прегръдката на самотата

Дъжда пада по бледото и лице

Забива се като кол в нейното сърце

Спомените я карат да падне на колене

Да прибледнее

И да умпре в мизерията

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • браво!
  • Стихотворението ти е жестоко,въпреки грешките!
  • Много е хубав начина на изразяване, вярно, римата не е перфектна, но за мен е по - важно чувство да се отразява, не да се търси само подходяща рима.. А дали имаш да учиш..сигурно, всички се учим с времето и опита и съветите на другите. Поздравявам те.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...