Nov 28, 2015, 10:17 PM

Мъдрост от баба 

  Poetry » Phylosophy
271 0 0

"Не всичко пари е,

мое мило момиче" -

Каза моята баба, 

откъсна кокиче 

и го сложи в джоба

на дебелата роба.

 

На топло прибрахме се,

баба приседна.

"Знаеш - за дядо ти ..

обич първа, но и последна..

Нявга имаше хора

със злато, с имане.

Но с дядо ти, мила,

аз избрах да остана.

Не защото имаше злато в джоба,

нито знаеш, не беше той знатна особа.

Имаше пламък в сърцето -

и при него, и при мене.

Тоз пламък, мила,

никой не ще ти отнеме!

Та туй търси -

някой да те обича.

А парите, мила - 

те завяхват като кокиче.

 

© Карина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??