/по Иван Методиев/
Перифраза
--------------------------
написа : Napolitano
--------------------------
Стига мълча и близа си раните,
седни поговори със цветята
и вместо да следваш плача на камбаните,
просто последвай смеха на децата...
Когато вдигнеш нагоре зениците
и замирише на облак и... корени,
тогава ще дойдат ятата на птиците
задъхани - с човки отворени...
И ако винаги търсиш пътя си,
и чукаш по всичките двери,
постой! - Почини! Недей да се мъчиш!
Ако е твой - ще те намери....
Успокой дъха си - не чувствай вражда,
не превръщай света си в битка епична,
защото след всяка капка в дъжда,
тишината между им е... много различна...
Прелита мушица - отнесе,
прашинки от планината,
славеят спря своята песен
и напълни гърди с... тишината...
И ето ме тук с 'земята - небето,
сред всичките твари се боря,
уморих се, измъчих - да убеждавам детето,
Че цветята ли? Не! Не говорят!...
А Кълвача на клона, грациозен и мил,
със сгушен в перата си топъл ветрец,
заслушан, замислен в изящният стил -
докатò... отминава, бастун на слепец....
С тиха болка обажда се раната,
всяка ли обич - толкова струва?
Една пеперуда се удря в камбаната,
но.... тихо е... Никой не чува!....
Жабче подскача в хладната утрин
гони дъха си - не лази!
Щуреца и той в уморената сутрин,
до глезен... в мъгла е нагазил...
Мокрият гарван - огледало е лунно,
нещата различно мълчат и... се връщат,
мълчат ли си, значи всичко е... умно,
но щом проговорят е.... едно и също!...
А аз още ходя с набити пети,
деня го преминах, а вече е... пладне,
на врабеца не казвай, че мож'да лети,
защото.... Ако му кажеш... Ще падне!...
И ако храста крайпътен прошепне,
че сам си говориш.... Бъди спокоен!
Слушай гласа що в тебе отеква,
значи разговор водиш
с' събеседник достоен!...
© Валентин Желязков All rights reserved.
но.... тихо е... Никой не чува!...." Това е много силно!
Аплодисменти за цялата жива картина, Валентино!