Мъж
Да бях цигулка - щях да си поплача,
ала съм мъж и трябва да мълча.
На чувствата си съм дори палача -
защото тъй решил е днес светът.
Суров ще бъда даже да е трудно -
че трудното ме прави на човек.
И край ще съм за всяко чувство блудно,
ще бъде пътят тъй, навярно, лек.
Да бях аз струна - щях да потреперя,
ала съм мъж и мирен ще стоя.
Животът ми - прашасала галерия -
парад ще бъде цветен пред света.
Ще стискам зъби даже да е мъчно,
Очите ще са само жив пожар...
Дали обичаш или мразиш жлъчно,
оставаш само лист от календар.
© Александър Христов All rights reserved.
!
