Мъж без стойност
Достоен си единствено за съжаление,
избърши от челото потта,
как да има човек към тебе уважение,
толкова ниско паднал си сега.
Пред мен веднъж разплака се и каза,
че съм наранила мъжката ти гордост,
прости ми, искрена с тебе бях,
а думите ти нямат стойност.
Пак ли си потънал в мисли и блуждаеш,
стъпкан от поредна женска волност,
и пак нямаш сили да си го признаеш,
че си кръгла нула,
заявявам ти го с пълна отговорност!
Сто неща от тебе скрих
и още сто зад гърба ти направих,
и пак не можеш да ме спреш,
не мога в живота да бъда удавник.
Застани в някой ъгъл и мълчи
и глава сведи надолу,
гледай как с усмивка си тръгвам
и като за последно ще те съжаля,
ще трясна след себе си входната врата,
а ти се радвай на змията,
която след мене ще те утеши,
заслужаваш точно това!!!
П.П Години наред си бил мъж без стойност,
за съжаление такъв си и остана.
© Велина All rights reserved.
