Омръзнало ми е да слушам,
как времето летяло безвъзвратно,
пробват се да ме поучат,
че няма връщане обратно.
Капризите били ми много,
тъй нямало да стане,
размятат пръст към мене строго,
повтарят "хайде, давай, хайде".
"Часовникът тик-така - няма време,
трябва мъж да си намериш,
в торбата бъркай, к'во ти дреме,
късмет - какъвто го уцелиш…!"
Аз обаче се не давам,
упорито се сражавам
и напук на всички вас
си седя сама у нас!!!
03.03.2021
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
