Какво искат жените?
"Жени се вече!" - ръчкат ме отвред
да позная уж и аз семейна радост.
"За кой личен джендър по-напред?"
Питам аз и жаля миналата младост.
Говорят ми, че чакам принца с коня,
а той скоро не се вясвал бил тъдява.
Че напусто тез идеали май си гоня
и всеки принц превръщал се във...жаба
Обаче аз идеали нямам реално,
а просто едни простички критерии.
Че никой мъж не става, ми е жално,
но викам - все един ще се намери...
Какво искам аз? Малко е! Кълна се!
Да бъде весел и да ме разсмива,
а не за нещо само да се въси.
Кажете ми, в какво съм тука крива?
Да бъде мъж на място и здрава опора,
пътуванията адски много да обича.
Да мисли трезво той - нали сме хора,
ръце да не кърши, при мама да не тича.
Не ми е нужен бял робовладелец
и в кухнята доживот да се блъскам.
Не ща и аз и някой арт безделец,
че ако всичко аз ще правя - съскам.
Не ми е нужно и голямо бебе
да го отглеждам като втора майка.
"Таков урунгел мене ми не требе"
как вика баба, а тя е стара зайка :)
Другар си търся аз затуй в живота.
Да сме си двама като равен с равен.
Двата вола редом мъкнат си хомота,
че пътят ако не е лесен, да е плавен.
Не искам много, но не съм навита
да сe шляя аз с някакви случайни.
Идиоти виждала съм до пресита.
Лигавиш ли се - пращам те на майна.
Та, питам аз отново мили хора
какво толкоз много искаме жените?
Другар в живота и здрава опора
и някой само нас да ни обича...
© Бистра Стоименова All rights reserved.
