May 18, 2008, 9:51 AM  

Мъже - ах, как не ви броих 

  Poetry
1054 1 26

Мъже, мъже,

ах, как не ви броих,

бях горда, вие плачехте.

Мъже и времето ви наредих

минута с мен - голямата награда.

 

А колко искахте вратата да отворя,

но никой не пристъпи моя праг

сълзи, молби, греховна болка,

не ви обичах - удрях със замах.

 

А времето течеше безпощадно.

и  бавно се оттегляхте на някъде,

днес е отворено, но твърде хладно.

и няма никой пред вратата.  

 

Да ми простите,

няма да се моля.

ще бъде късно  всичко.

Дори устата да говори

май закъснях да ви обичам.

© Наталия Божилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??