Мъже - ах, как не ви броих
Мъже, мъже,
ах, как не ви броих,
бях горда, вие плачехте.
Мъже и времето ви наредих
минута с мен - голямата награда.
А колко искахте вратата да отворя,
но никой не пристъпи моя праг
сълзи, молби, греховна болка,
не ви обичах - удрях със замах.
А времето течеше безпощадно.
и бавно се оттегляхте на някъде,
днес е отворено, но твърде хладно.
и няма никой пред вратата.
Да ми простите,
няма да се моля.
ще бъде късно всичко.
Дори устата да говори
май закъснях да ви обичам.
© Наталия Божилова All rights reserved.
