Мъже, инвестирайте, моля ви, обич!
Мое мило Вълшебство, здравей!
Привет, моя Обич прекрасна!
Надеждицо смела, лелеяна,
Блян мой, в удивителни краски!
Дълго отричах те, спорех дори,
че си болно, измамно видение,
илюзорни душевни зари,
парадигма с неясно значение!
Знаеш причината. Нямах сърце.
Ще попиташ: А как си живяла?
Ми така! Изпразнена цев
с нагар - прокълнати желания.
Застинала в рамка река.
Ако път си пробие наляво,
на фалшивите чувства калта
все пò до дъно я вкаменяват.
Как се плаща цена да си сам?
Доброволно отворих предверие,
канейки хромаво и сакато
и гощавах ги дълго със себе си.
Сълзите напълних с' сълзи!
Рани в рани до кокал дълбаех...
Разбираш, Любими, нали,
имах нужда да ти повярвам!
Мой единствен Живот, добър ден!
Ти си всичко, което съм нямала!
Мое пеещо ново Сърце!
Мое чисто от вопли съзнание!
Съзерцавам те! Образ и Дух!
Смях и Шепот! Магия и Истина!
Добър вечер! Постой ето тук,
де пулсира на Всичкото Смисъла!
© Таня Донова All rights reserved.
Благодаря ти!
