Apr 17, 2007, 1:54 AM

МЪЖКА ЖАЛБА 

  Poetry
957 0 19

Побързай, побързай 

                               да дойдеш,

                                      Съньо,

                       че клепките ми

не достигат до тебе!

Навести ме!
                 Плачат сълзите ми.

                                          Ела!

Да изсънувам  и да забравя Оная,

                              бяла магия,

която изгаряше нощем

постелите.

Знаеше как да прегръща, Съньо,

                                    да гали...                   

                       А аз да заспивам

в косите й.

Помогни ми да я забравя!

Не успях да сплета ръцете й -

                                       нежните

                                    в корени...

Искаше свобода.  И крила.

Много бесни коне  в очите

                           лудо препускаха

     И не достигнаха там до брега.

                                                 Ела!

            Да изсънувам мечтата си -

          Да ми бъде хляба... Солта

Не мога да я забравя.

Тая луда любов... Не мога!

                                    Жаден съм.

                           Побързай, Съньо,

да затворя очите си!

И да търся...

Да търся в пясъците

 кръвта от следите й.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??