МЪЖКА ЖАЛБА
Побързай, побързай
да дойдеш,
Съньо,
че клепките ми
не достигат до тебе!
Навести ме!
Плачат сълзите ми.
Ела!
Да изсънувам и да забравя Оная,
бяла магия,
която изгаряше нощем
постелите.
Знаеше как да прегръща, Съньо,
да гали...
А аз да заспивам
в косите й.
Помогни ми да я забравя!
Не успях да сплета ръцете й -
нежните
в корени...
Искаше свобода. И крила.
Много бесни коне в очите
лудо препускаха
И не достигнаха там до брега.
Ела!
Да изсънувам мечтата си -
Да ми бъде хляба... Солта
Не мога да я забравя.
Тая луда любов... Не мога!
Жаден съм.
Побързай, Съньо,
да затворя очите си!
И да търся...
Да търся в пясъците
кръвта от следите й.
© Веска Алексиева All rights reserved.
)
