Мъжка твърдост
В таз история човешка
с болка в тъжното сърце,
мъжката сълза е тежка -
мъката е налице.
Мъж да плаче - нетипично.
Не е сцената добра.
То е даже неприлично
за Адамови ребра.
Тайно мога да си плача
с най-солената сълза.
В гърло мъката да влача,
както мама ми казà.
И над чаша с питието
сам да чопля аз света.
Да разнищвам битието,
конското да му чета.
Но пред хора любопитни
трябва аз да съм сербез.
А пред хора невъзпитни
да не влизам във кафез.
По душата ми корава
те ще съдят и за мен.
Ще се радвам аз на слава,
че съм твърд във всеки ден.
© Никола Апостолов All rights reserved.
