Мъжете плачем само по време на дъжд.
Тогава казват, че си истински мъж.
Плачем, проклинаме , но без глас.
Защото не ни е присъщо да плачем на нас.
Мъжете викаме , но на ум.
Не ни е присъщо да вдигаме шум.
Макар, че е дадена силата в нас.
Можем да викаме , но само без глас.
Такава е мъжката ни орисия.
Уж силни сме, пък сме без сила.
Да плачем само по време на дъжд.
Но с гордост да се наричаме мъж.