Aug 2, 2018, 11:53 PM

Мъжкото рамо

  Poetry
1.4K 2 0

Мъжкото рамо по-здраво от камък, 

на него да се опреш като дете, 

пробужда силен горещ пламък, 

и топли твоето сърце. 

 

Верен приятел наш, 

когато сме паднали в пропаст дълбока, 

искаме да усетим топлия плаж, 

спасява ни усмивката му широка.

 

Мъжът, силен и могъщ, 

по-безстрашен и от лъв, 

подкрепя ни в трудности, 

силната опора свързва ни. 

 

Поплачи на неговото рамо, 

когато имаш нужда ти, 

трябва да го погледнеш само, 

и ще забравиш своите беди! 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Kristin Kostova All rights reserved.

Стихотворение за силната подкрепа на мъжа. 

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...