Вървя по улици безлунни
и търся себе си в нощта
Усещам чувствата си будни,
а разумът ми търси любовта
Любов, кога ще те открия
Сърцето ми жадува и пламти
сълзите ми със ласки да изтриеш
В коя жена се криеш точно ти?
Уморен се питам и гадая,
дали пък вече заедно не сме били
Прати ми знак, Любов, да те позная
Ела и ми се усмихни!
© Красимир All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
