Мъжът на жена ми
Заглавието е взаимствано от пиеса,
но текстът няма нищо общо с нея
Жена ми любовник си хвана -
по-млад, по-красив, атлетичен.
Превърна се бракът ни в драма,
във трилър опасно трагичен.
Веднъж го заварих при нея.
Веднага ми падна пердето.
Дойде ми страхотна идея:
Извиках аверчета, дето
в квартала са славни биячи.
В багажника на колата
овързана хубаво значи,
откараха нейде жената.
А после останах със него.
(И той бе овързан с въжета.)
Ликуваше моето Его.
Замислях жестока вендета.
Докопал в ръката си ножа,
надвесих се над младежа.
Прекрасна бе бялата кожа.
Жалко бе да я нарежа.
Очите... Очите му бяха
смущаващо нежни и сини.
Размекнах се и заплаках...
Навярно от много години
не бях чувствал тръпки такива.
(Това между нас да остане...)
Накрая ли?... Много щастливо
живея с мъжа на жена ми.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
