Мъката на живота ми!
Имам нужда само от едно рамо,
ала на това нямам право.
Отнехте ми всичко,
отнехте спокойния живот.
Бях мъничко дете,
и своя баща търсех,
зад алкохолното шише.
Имах нужда от майчината ласка,
ала тя бе далече в друга страна.
Остана ми само единственната сестра,
тя бе за мен лъч надежда,
в онази страшна тъмнина.
Сега плащаме за вашите грешки,
макар че в живота бяхме сами.
Търсехме ви нощ и ден,
ала от вас не намерихме дори и помен.
Сега по пътя свой вървете,
и моля ви не ме търсете.
Научих се сам да играя,
макар и с друго лице.
Моля ви оставете ме,
сам ще продължа на горе.
Ще падам и ще ставам,
ала сълзите си пред вас не ще оставям.
Ще продължа нагоре и да се боря,
и макар с последни сили,
дори без ваша помощ ще стигна до върха.
© Владимир Петков All rights reserved.
