Мъко моя
Ти, мъко моя... Стига, не плачи.
Ела, поне постой да те прегърна.
Студена си... Измръзнала почти.
Къде била си? Кой, кажи, те върна?
Свърши вече млякото със нес.
Но правя чай с лъжичка мед.
Бисквитите... са стари.
Какво да кажа...? Всичко е наред.
Добре са даже малкото другари.
Кажи сега, какво около теб?
Нещо ново има ли, разбра ли?
Не те упреквам. Знам че съм дете,
пред всички твои ледени кошмари.
А може... може някой ден... (отново с теб)
Изпий си чая! Не, въобще не пари.
Моля те, прости ми... Но после си върви.
Вземи си и бисквити. Нищо, че са стари.
© Виолета All rights reserved.
