Мъко моя
Ти, мъко моя... Стига, не плачи.
Ела, поне постой да те прегърна.
Студена си... Измръзнала почти.
Къде била си? Кой, кажи, те върна?
Свърши вече млякото със нес.
Но правя чай с лъжичка мед.
Бисквитите... са стари.
Какво да кажа...? Всичко е наред.
Добре са даже малкото другари.
Кажи сега, какво около теб?
Нещо ново има ли, разбра ли?
Не те упреквам. Знам че съм дете,
пред всички твои ледени кошмари.
А може... може някой ден... (отново с теб)
Изпий си чая! Не, въобще не пари.
Моля те, прости ми... Но после си върви.
Вземи си и бисквити. Нищо, че са стари.
© Виолета All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво е.
-
Благодаря Ви!
-
Чудесно е, Вили!
Много ми хареса! -
Права е, Антоанета.
Навремето имаше един позабравен певец - Петър Чернев. Убиха го в Русия на улицата, блъскайки го с камион, защото се беше забъркал с мафията. Той пееше една песен за мъката.
Поздравявам те с нея, Виолета и ти желая хубав уикенд!:
https://www.youtube.com/watch?v=8-8PN65o0DU -
Даже срещата с мъката поднасяш с някаква лекота и хумор.
Браво! -
Вили….
-
Прекрасно!
-
Хареса ми! Поздравления, Виолета!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хубава вечер от мен.