на съседната маса
трима глухонеми
разговарят оживено
ръцете им разсичат въздуха
мога да чуя свистенето
така както чувам стъпките
на дребното циганче
спира точно до тях
зяпа ги с любопитство
бърборейки обичайното
първо ръцете им млъкват
после устата му млъква
мълчат по своему
безкрайна няма минута
дали няма какво
повече да си кажат
дали подозират как
някои думи мълчат
повече и от хората
© Мария Василева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
