May 9, 2009, 1:10 PM

Мълчание

Poetry

721 0 8

Пак излизам
сам-самин на пътя.
През мъглица
ме погалва ден.
Хората,
които са ми скъпи,
още спят.
И леко съм смутен,
че възглавката
до теб е празна.
И прегръдката ти
е напусто.
Поносимо е.
И само малко - страшно
сам да се събуждаш
всяка сутрин.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно и прекрасно...

2009-05-11T15:29:41+03:00
gerrda (Геновева Христова)

"Хората,
които са ми скъпи,
още спят."

много...

2009-05-11T06:52:53+03:00
Bonelia (Натали)

сладко... леко тъжно, но ме усмихна

2009-05-09T19:20:46+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

В тишината откриваме понякога себе си най- добре..

2009-05-09T18:09:35+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Когато ми е много тъжно... зачерквам думата "когато...", а после с "много" се захващам и се питам : дали ми е било приятел? Улавям писъка на птиците и стихове захващат се за сетивата, а "тъжното" сърдито си отива- прочела съм му правилата...

2009-05-09T16:55:38+03:00