Мълчание
Пак излизам
сам-самин на пътя.
През мъглица
ме погалва ден.
Хората,
които са ми скъпи,
още спят.
И леко съм смутен,
че възглавката
до теб е празна.
И прегръдката ти
е напусто.
Поносимо е.
И само малко - страшно
сам да се събуждаш
всяка сутрин.
сам-самин на пътя.
През мъглица
ме погалва ден.
Хората,
които са ми скъпи,
още спят.
И леко съм смутен,
че възглавката
до теб е празна.
И прегръдката ти
е напусто.
Поносимо е.
И само малко - страшно
сам да се събуждаш
всяка сутрин.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Белчев Все права защищены
