Пак излизам
сам-самин на пътя.
През мъглица
ме погалва ден.
Хората,
които са ми скъпи,
още спят.
И леко съм смутен,
че възглавката
до теб е празна.
И прегръдката ти
е напусто. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.