Мълчание
Пак излизам
сам-самин на пътя.
През мъглица
ме погалва ден.
Хората,
които са ми скъпи,
още спят.
И леко съм смутен,
че възглавката
до теб е празна.
И прегръдката ти
е напусто.
Поносимо е.
И само малко - страшно
сам да се събуждаш
всяка сутрин.
сам-самин на пътя.
През мъглица
ме погалва ден.
Хората,
които са ми скъпи,
още спят.
И леко съм смутен,
че възглавката
до теб е празна.
И прегръдката ти
е напусто.
Поносимо е.
И само малко - страшно
сам да се събуждаш
всяка сутрин.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Белчев Всички права запазени
