danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Mar 29, 2011, 12:12 AM

Мълчание 

  Poetry » Love
880 0 12

Със изгрева на всеки следващ ден,

аз чакам знак от теб и се надявам.

Дали сгреших, вина ли виждаш в мен –

мълчанието твое  вледенява…

 

Какво е чуждата вина – не знам.

Налагаш ли ми правила, себичен,

аз мога до полуда да греша

ала и до безпамет да обичам.

 

Навярно съм различна. Пролетта

не е тъй постоянна като лято.

Такава съм до тебе  - тук, сега,

но мога да си ида с чуждо ято.

 

И не, че нямам хиляди  вини,

с които да заслужа наказание –

от теб дошло, то истински боли.

Не ме ранявай повече с мълчание!

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??