Мълчание
Със изгрева на всеки следващ ден,
аз чакам знак от теб и се надявам.
Дали сгреших, вина ли виждаш в мен –
мълчанието твое вледенява…
Какво е чуждата вина – не знам.
Налагаш ли ми правила, себичен,
аз мога до полуда да греша
ала и до безпамет да обичам.
Навярно съм различна. Пролетта
не е тъй постоянна като лято.
Такава съм до тебе - тук, сега,
но мога да си ида с чуждо ято.
И не, че нямам хиляди вини,
с които да заслужа наказание –
от теб дошло, то истински боли.
Не ме ранявай повече с мълчание!
© Йорданка Господинова All rights reserved.
