etikki (Мариета Караджова)
100 82
May 23, 2012, 12:24 PM

Мълчание 

  Poetry » Love
1127 0 6

Недей да ме наказваш със мълчание.

Изгубвам се, когато пак мълчиш.

И всеки дъх за мене е страдание

и всеки миг във мене ти горчиш.

Гласът ти ми е нужен, за да мога

след теб да заговоря и дори

да кажа, че обичам те. Да мога

да кажа, че ми липсваш и боли.

Да кажа, че през дните си се губя,

когато теб те няма в тези дни,

а нощите са празни и безлунни,

когато пак сънуваме сами.

Да кажа... Но ми трябват твоите думи,

защото замълчиш ли, съм сама.

И чувствам се нещастна и безумна...

Недей да ме наказваш с тишина.

Не ме наказвай просто със мълчание,

ако за мене всъщност си готов.

Сега ще заговоря със страдание.

Отвърнеш ли ми - значи е любов.

 

© Мариета Караджова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??