Мълчание
Недей да ме наказваш със мълчание.
Изгубвам се, когато пак мълчиш.
И всеки дъх за мене е страдание
и всеки миг във мене ти горчиш.
Гласът ти ми е нужен, за да мога
след теб да заговоря и дори
да кажа, че обичам те. Да мога
да кажа, че ми липсваш и боли.
Да кажа, че през дните си се губя,
когато теб те няма в тези дни,
а нощите са празни и безлунни,
когато пак сънуваме сами.
Да кажа... Но ми трябват твоите думи,
защото замълчиш ли, съм сама.
И чувствам се нещастна и безумна...
Недей да ме наказваш с тишина.
Не ме наказвай просто със мълчание,
ако за мене всъщност си готов.
Сега ще заговоря със страдание.
Отвърнеш ли ми - значи е любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Караджова Всички права запазени
шегувам се 
