Мълчанието свое нося като жиг,
като печат на устните ми неми
и с вятър нощен, нежен повей, звездолик,
до съмнало мълчим. На разни теми.
Нозе подвива тъжен, кадифен и тих,
посяда мракът тихо на перваза.
И срича с болка ненаписания стих
от думите, които не ми каза.
Не спя. Сънят ми - нощна птица литва плах.
В съня ти да не дойда без покана
и с обичта, която вечности мълчах,
завинаги поискам да остана.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
