Мълчанието свое нося като жиг,
като печат на устните ми неми
и с вятър нощен, нежен повей, звездолик,
до съмнало мълчим. На разни теми.
Нозе подвива тъжен, кадифен и тих,
посяда мракът тихо на перваза.
И срича с болка ненаписания стих
от думите, които не ми каза.
Не спя. Сънят ми - нощна птица литва плах.
В съня ти да не дойда без покана
и с обичта, която вечности мълчах,
завинаги поискам да остана.