Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
May 8, 2009, 6:40 AM

Мълчанието водещо наникъде

908 1 24

 

 

Нагазих надълбоко в тишината...

Ей тъй, от любопитство и за кратко.

А краткото разтегнато на ластик

отдалечи от погледа брега си...

 

А тишината гледа как се давя

и се усмихва хвърляйки ми поглед

многозначителен, почти нахален

докато си поставя лак по ноктите...

 

И крясъците ми поглъща лакомо,

облизва се, примигва кокетливо.

Приела ме почти като предястие

в очакване на моето притихване...

 

Когато ще се слея със вълните и

и дъното ще ме приеме с радост.

Мълчанието водещо наникъде

ме вгражда като сянка сред коралите...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0