Мълчанието водещо наникъде
Нагазих надълбоко в тишината...
Ей тъй, от любопитство и за кратко.
А краткото разтегнато на ластик
отдалечи от погледа брега си...
А тишината гледа как се давя
и се усмихва хвърляйки ми поглед
многозначителен, почти нахален
докато си поставя лак по ноктите...
И крясъците ми поглъща лакомо,
облизва се, примигва кокетливо.
Приела ме почти като предястие
в очакване на моето притихване...
Когато ще се слея със вълните и
и дъното ще ме приеме с радост.
Мълчанието водещо наникъде
ме вгражда като сянка сред коралите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
