8.05.2009 г., 6:40 ч.

Мълчанието водещо наникъде 

  Поезия » Философска
724 1 24

 

 

Нагазих надълбоко в тишината...

Ей тъй, от любопитство и за кратко.

А краткото разтегнато на ластик

отдалечи от погледа брега си...

 

А тишината гледа как се давя

и се усмихва хвърляйки ми поглед

многозначителен, почти нахален

докато си поставя лак по ноктите...

 

И крясъците ми поглъща лакомо,

облизва се, примигва кокетливо.

Приела ме почти като предястие

в очакване на моето притихване...

 

Когато ще се слея със вълните и

и дъното ще ме приеме с радост.

Мълчанието водещо наникъде

ме вгражда като сянка сред коралите...

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??