Мълчестишие 2
"Простих им... стъпките.
И белезите. И липсата да могат..."
Киара...
Простих ти всичко... даже невъзможното,
а белезите бяха мълчаливи.
И липсата - красива в егоизма си,
целуваше ме с устни колебливи.
Наказах се със дълго невъзможие,
(а моженето беше... колебание).
С естествената нужда за присъствие
се давех във сълзи... до безсъзнание.
Любовната до болка абстиненция
изпиваше последните ми сили.
Поисках да забравя тишината ти,
но спомените бяха твърде живи.
Сега не ще долюбя суетата ти,
наивно, с безрасъдно безразличие.
Разходих се по пустите ти улици,
не те намерих... следва мълчестишие.
© Кремена Стоева All rights reserved.
