"Простих им... стъпките.
И белезите. И липсата да могат..."
Киара...
Простих ти всичко... даже невъзможното,
а белезите бяха мълчаливи.
И липсата - красива в егоизма си,
целуваше ме с устни колебливи.
Наказах се със дълго невъзможие,
(а моженето беше... колебание).
С естествената нужда за присъствие
се давех във сълзи... до безсъзнание.
Любовната до болка абстиненция ...