Мъничка брошка
Мъничка брошка
Бях добър, но добрината забравих,
отнех ти всеки лъч светлина,
към теб пътека от грешки направих,
оградих се с висока, студена стена.
Обичах, отричах, давах, получих
нежна любов и огнена страст.
Защо на сърцето вратите заключих
и после изпаднах в несвяст?!
Тръгвах си, после отново се връщах,
дарявах те с чувства, огън и смях.
Толкова силно все те прегръщах,
да те искам завинаги даже посмях.
После поисках от мен да си тръгнеш,
но това не беше последният грях…
Пожелах отново при мен да се върнеш
и знам, че в топли сълзи те облях…
Как да поискам за грешките прошка?
Дори да получа, тя пак ще тежи.
На ревера като мъничка брошка
и днес срамът ми отново лежи.
23.07.2017 г. Велин
© Велин All rights reserved.
