Мъничко...

Някак безкрайно малък тичам, тебе дано прегърна,

 както камък през поле на надежда, влак в тихи нощи, 

тайни дребни желания топли, лъчи бели, далече, далече, лъскави. 

Така мъничък чувствам се и сега, докато пиша тази песен, 

която няма ритъм, значение смисъл. 

Уморен съм, мила, по теб да тичам, 

сила вече нямам при тебе да се връщам. 

Заповед твоя сърцето чака, да живее 

или да умре в твоята ръка!