Mar 2, 2010, 11:29 PM

Мъртвородена

  Poetry » Love
1.1K 0 6

Ще запаля хиляди свещи (и не само)

в памет на моите сълзи,

които съхнеха на твоето рамо,

а ти с чужди устни ги изтри.

 

Свещички малки ще запаля даже,

за онези нашите мечти.

В Рая приеми ги, Боже!

Сега разбрах - те само мои са били!

 

Свещички заслужава и сърцето,

че в агония горкичкото издъхна!

Обеща ми да ме пази от небето,

да ми дава сили да си нося кръста.

 

Една свещичка ще запаля и за любовта,

която девет месеца в мен растеше.

Родих я!В очите ми най-чиста беше тя!

А в твоите очи тя мъртва беше...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...