Мъш ли е - дръш!
Събудих съ сабайлем ут сиклет.
Идно ми беше свинску и тривожну.
Потътрих съ да правя туайлет-
и съ същисъх! Мигар е фъзможну?!
Подпухнало ми`й лявото уко
(изглежда, че нощеска са мъ били!)
„Брях!”-рекох си. „Ми що? И за како?
И що ни съм разбрала? Ам` съм шиле!”
Устай укото- що съм дибидюс?!
`Бах тъз склироза! Ко ли съм правИла?
Фъупще ни повня! Ей го- честен кръст!
Въйййййй- светна ми! Играх го самодива.
Дубре- сначале! Имаше банкет
и тътреха ме в некаква си торта.
Май нек`ъф мъш ми даде иширет.
Ма повня ли ут толкоз ногу ора?
Ут тортата излезох май по рокла.
Е, верно- въз лежерна и прозрачна.
Изглежда ми`й паднАла, га съм скокнала.
(ма явно твърде хард ми`й бил разкрача!)
Това със дибидюса си гу спомних.
Убаче за укото ми`й по дертну.
Ейййййй! Сетих съ! Пардон, чи йе нискромну,
ма танцих свръх фамозно и икспертну!
И съ изсилих с финт. Предпируетно!
Убачи ни фиксирах нек`фъ палмъ.
И след йедин пудскок фаталитетен
съ сблъскъхме със сила колусалнъ.
Язък! Сегъ мъ`й яд, чи си гу спомних.
Виж, друго беше си да съ насуля
на некой мъш с еееей т`квоз...сърце угромну.
Пък яз на палма! Да съ таквоз в акъля!
Да упусте`й късметя ми каръшки!
Виднъж и мен да смигнът ф кал`бълъка,
па яз със палми дъ съ млатя мъшки!
Ма хак да ми йе! Мъкаааа, мъкаааа! Мъка!
© Дарина Дечева All rights reserved.
